Жеравна или глътка романтика в полите на Балкана

Едва на 20-на минути от главния автомобилен път, свързващ София с южното ни Черноморие, попадаш в друго измерение. След плавен завой в ляво напускаш шосето и пред теб изниква пъстра картина, като нарисувана от неуверена детска ръка. 

                                                    Click on image to open Gallery

Насред ширналите се в подножието на планината ливади, се е сгушило симпатично селце със семпли дървени къщурки и червенеещи покриви . 

Ако случайно станеш свидетел на тази пасторална гледка, значи си се озовал не другаде, а в Жеравна - едно от малкото ни напълно съхранени до наши дни етнографски селища!

Архитектурният резерват е с над 200 добре запазени възрожденски къщи. Някои от тях са на повече от 300 години и нашепват спомена за техните обитатели и изпълнените им с превратности съдби

Изградени са от дъбови дъски и са с широки веранди, а дълбоките им до 2 метра стрехи, заедно с дървените капаци по прозорците и до днес пазят както от жарко слънце, така и от сняг и студ.

 Жеравна е известно още със своите чешми, коя от коя по-красиви с причудливи чучури. Така че тук, на всеки ъгъл, можеш да утолиш жаждата си с бистра, ледена водица от Балкана. 

Според някои названието на селото е с гръцки произход. Някога потокът, който пресичал този дивен кът, се казвал “Зервона”  и от там -  Жеравна. Във всеки случай селото не е кръстено на птицата жерав, която никога не е виждана да прелитала в околностите!

Местна легенда разказва, че тукашните земи били собственост на сестрата на цар Иван Шишман, която била омъжена за турски султан, благодарение на което селото получило привилегиите на свободна територия. 

Тук турчин не можел да пренощува. Освен това бил длъжен ,веднъж попаднал в селото, да слезе от коня си и смирено да се движи по улиците.

Някога главният поминък  бил овчарството. Мъжете отсъствали почти през цялата година ,за да ходят да пасат стадата си в Добруджанската равнина и се прибирали само за месец-два през зимата. 

Освен да раждат, да отглеждат многобройна челяд и да поддържат покъщнината, задълженията на жените били да преработват вълната от овцете. Така от чевръстите им ръце се раждали приказни губери, черги, килими и прочие пъстри тъкани. Да не забравяме, че Жеравна се намира на хвърлей от гр.Котел .

Но през август Жеравна е домакин на Фестивала на народната носия. В продължение на 3 дни тук се стичат хиляди ценители на традициите и фолклора. Допускат се само хора в народни носии. Забранен е достъпът на коли, както и внасянето на GSM-и, компютри, ръчни часовници, раници, пластмасови изделия, храни и напитки отвън … И нещо непоносимо  – снимането е абсолютно забранено !

Идеята е ясна – да се върнем назад в миналото. За жалост, както всичко у нас, родолюбивият замисъл отдавна се е комерсиализирал. За да си позволиш подобна атракция ще се наложи дълбоко да се бръкнеш за входни такси, наем на носии, раздути цени в местните хотелчета и механи и пр. Да не говорим, че селото се превръща в гигантски мравуняк. Така че ако искаш да усетиш чара му, заповядай  в друго време! 

Когато не е нападнато от туристически орди , Жеравна тъне в романтика. Тук всяко кътче, всяка уличка приковава вниманието със собствения си колорит. 

Всичко е малко, но приветливо. Напоследък се появиха нови механи и ресторантчета, а къщите за гости са вече около 20-на !  

Туристите ги предпочитат заради старинната атмосфера и предлаганата от домакините автентична жеравненска кухня. 

Разходка с магарешка каручка или покоряване на близките върхове с планинско колело ще разнообразят ваканцията ти в Жеравна. А от местната конна база можеш да си наемеш кротък жребец, с който да обиколиш околностите и да отскочиш до гр. Котел. 

Пътешествия без край . Венета Николова