Чинията на Бузлуджа - едно от най-красивите изоставени места в света

Можете да ги видите на много места в България. Четвърт век след падането на Берлинската стена паметниците от социализма продължават да напомнят за една отминала епоха. Най-мастодонтският соц монумент у нас се е разположил на старопланинския връх Бузлуджа.

Forget your past- с този надпис те посреща призрачният паметник. Всеки който за пръв път отправя поглед към него ахва от почуда. Защото върху каменистия планински първенец съзира… летяща чиния. Оказва се обаче, че това не е среща от трети вид, а сблъсък с историята. 

Бетонната конструкция на т.нар. Дом-паметник на партията, издигната през 1981 г., е увенчана от 70-метров пилон, от върха на който, по-близо до звездите, блещукат 2 гигантски рубиненочервени петолъчки.

От върха се разкрива приказно красива гледка към близките старопланински първенци.

Издигнат е в началото на 80-те на миналия век, в чест на  учредителното събрание на Българската социалдемократическа партия, състояло се на същото мястоq но сто години по-рано / през 1881 г/ по инициатива на Димитър Благоев. През периода 1944 — 1989  паметникът на партията е бил светиня за българските комунисти

Паметникът на вр. Шипка ясно се вижда в далечината. А иначе от 25 години уникалното творение на соцреализма, се руши под поривите на ветровете и безхаберното отношение на държавата, въпреки че е включено в списъка на 100-те национални туристически обекта, като част от Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. 

През 2011 г. правителството на ГЕРБ прехвърля безвъзмездно комплекса на Българската социалистическа партия.

Но поради липса на средства, столетницата отказва да  стопанисва някогашното си архитектурно творение.

Летящата чиния на Бузлуджа е включена в международна класация от 2013 г.  за  "33-те най-красиви изоставени места в света"  , чийто наслов е „Нямам търпение да дойде краят на света и всичко да изглежда така!“

Всяка година, с риск за живота си, стотици туристи се промъкват през разпадащите се бетонени блокове и висящите винкели в тържествената зала на Дом-паметника.

Всеки, който попадне в нея, ахва от изненада. Гледката е сюрреалистична, достойна за декор на апокалиптичен филм за постядрената епоха.

Отвътре залата прилича на изоставен космически кораб, покрит с мозайки и изображения на отдавна забравени събития и избледнелите ликове на герои, някои от които – отречени от историята. 

Пътешествия без край . Венета Николова