Чудото Белчин

Доскорошното невзрачно селце с повяхваща слава на балнеоцентър от соца се превърна в най-новия хит на родния туризъм. Интересът е толкова голям, че за него се заговори, като за "чудото Белчин". 

Ако не ти се четат разяснителните текстове кликни върху снимка, за да ти излезе в галерия !




През миналата година реставрираната крепост Цари мали град край село Белчин е била посетена от 500 хиляди туристи, превръщайки се в най-популярната бг туристическа забележителност след хълма Царевец в Търново.  Без значение дали е лято или зима, дали пече жарко слънце или вали дъжд, тук винаги е пълно с посетители, любопитни да се запознаят с най-новата и лъскава придобивка на родния туризъм, шумно рекламирана от медии и туристически агенции.  

Символ на сгушеното в полите на Рила село са  минералните му басейни и старата баня от 1938 г. Лечебните свойства на белчинската вода и възможностите да разпуснеш в спортно–развлекателния център с единствената водна пързалка в околностите е чудесна причина да прекараш тук един уикенд, близо до гр. Самоков и само 50–ина км от София.

Но освен минералните води с чудотворно въздействие върху ставните и кожните заболявания, село Белчин има още едно богатство – това са останките от хилядолетното му минало.  Предполага се, че селото е основано още в античността, а през Средновековието е било твърдина на християнската духовност и се е наричало Цари мали град.

Останките от едноименната крепост край днешен Белчин излязоха на бял свят благодарение на започналите през 2007г. археологически разкопки. С помощта на европейски фондове и съфинансиране от частния бизнес крепостта бе консервирана и превърната в туристическа атракция.

От миналата година посетителите на Белчин вече се разхождат сред реконструираната някогашна военна крепост, основана през ІV век.

Разкрити са три църкви, като две от тях са от ранно християнския период. Най-старата е от 70-те години на ІV век. Следващата е базилика от VІ век и последната е късно средновековна църква от XV век. Комплексът е изграден върху разпръснати из цялата площ на крепостта тракийски култови ями от епохата на късния бронз. Това са светилищни комплекси, в които траките са изпълнявали различни обреди.

Туристите могат да видят и останките от поне 10-ина сгради, разположени по периферията на крепостната стена. Крепостта е имала шест стражеви кули, в някои от които са били намерени съдове за съхранение на зърно.

Проектът е предвидил и атрактивен достъп до обекта. Става дума за фуникуляр – вид влакче на релси, което ототвежда туристите директно горе, на археологическите разкопки.  Въпросът е, че не винаги работи. Но до крепостта се стига и по живописна, макар и стръмничка пътека. Аз лично я изминах тичешката за 15-на мин. в най-проливния дъжд.

Наоколо са изградени  въжени и дървени съоръжения за по-забавен достъп до крепостта. Има включително и на т. нар. атракцион, в който гостите се обучават на средновековни бойни техники сред иглолистните гори на Рила .

В непосредствена близост се намира наскоро реставрираната църква от XVII век „Св. Петка”. Храмът е бил изцяло разрушен с изключение на част от източната му стена, но талантлив екип от реставратори и архитекти го възстановява едно към едно, връщайки към нов живот някогашното му великолепие. 

Сега „Св. Петка” е отново действащ храм.  

Църквата се оказла вторична спрямо един по-ранен храм от XIII–XIV век, който бил опожарен . 

 На втория етаж има витрини с климатична инсталация, която съхранява по-голямата част от оригиналните икони на църквата, а останалите са монтирани в иконостаса с великолепна дърворезба. 

В  близост е и историческият музей, разположен в къща, построена с частни дарения в типичния възрожденски стил. В него е изложена старопечатна литература, която се е съхранявала в църквата. А на втория етаж е етнографската част на музея с автентични стари носии, предмети, мебели и пр,, които показват бита на селото от XVIII до средата на XX век.

Пътешествия без край . Венета Николова