На крачка встрани от суматохата - Гигинския манастир

Въпреки че е обновен и грее с чисто новите си килийни помещения и камбанария, не е изгубил нищо от мистичния си ореол на света обител с близо хилядолетна история и драматична съдба.

Click on image to open Gallery

Манастирът процъфтява по време на Средновековието и оцелява при Османското нашествие. През 18 в. е сринат от поробителя, за да бъде възстановен век по-късно. Комунизмът обаче си казва думата, а годините на преход – също. И така до края на 20-ти век, когато светата обител бавно се събужда за нов живот.

Някога, преди да бъде поруган в годините на тоталитаризма, Църногорският манастир "Св.св. Козма и Дамян" е бил средище на православната вяра и книжовността. Днес той е единственият действащ манастир на територията на Пернишка област.

В дрезгавината на отиващия си ден слънцето мързеливо се спуска над Гигинския манастир . Малко преди да се скрие зад Черногорската планина, скупчените около старата църква постройки лумват в розово, а сетне в лилаво.

В този миг на безвремие откъм новата част на манастира се понася монотонен припев. Вечерната служба е започнала, но без отец Никанор. Йеромонахът е бил задържан по работа в близкото село Гигинци и сега бърза да се върне навреме, поне за вечеря.

Защото тук, в изолирания от цивилизацията манастир, порядките са строги, а всяко действие и помисъл на няколкото му обитатели са подчинени на Божията воля в служба на хората.

„Монашеството е вид тайнство, това е тайнството на спасението. То не се обяснява с думи, трябва да го изживееш!” – така отец Никанор отговаря на въпроса ми защо е загърбил бляскавата си кариера на брокер в Уолстрийт, за да потърси път към Бог в това затънтено място.

Трапезарията е топла и уютна, а ръчно омесеният хляб, с който ни гощават, е хрупкав и се топи в устата. Молитви и пълна тишина, нарушавана от тропането на приборите и смутения шепот на гостите, съпътстват вечерята ни. Манастирът често подслонява поклонници и случайни туристи, замръкнали в околията. Тук няма телевизия, нито интернет и светски забавления.

Вкусната домашна храна и нощувката в скромните килии са безплатни. Решиш ли обаче да останеш повече от ден, ще трябва да поработиш здраво в манастирското стопанство. 

Но пък така ще се потопиш в атмосферата на светата обител и ще се запознаеш с монасите и примитивния им начин на живот.

Отец Никанор си спомня с нескрита носталгия как, когато пристигнал, не е имало дори ток, да не говорим за топла вода и отопление. Животът тук е суров. Защото монасите живеят по същите правила като братството в Света гора.

„А те са свързани с това, че за личната молитва и богослужението се отделя време, което е най-подходящо за душата” – обяснява отец Никанор. 

Кога е това време? Когато душата е откъсната от помисли, от грижи и суети. Това е привечер, когато се приготвяш за сън и към 3 часа сутринта, преди изгрева - убедени са божиите служители. 

Всеки който отсяда в манастира е поканен на сутрешната молитва, но малцина успяват да се събудят толкова рано!

Така нощта на монасите е разделена на две части – през първата почиват, а през втората – стават и се молят. "При нас няма начин литургия да свърши по-късно от осем и половина. Защото с изгрева започват грижите за манастира и за хората, които идват тук.” - твърди бившият брокер на Уолстрийт.

След 4-часовата нощна литургия божиите служители запретват ръкави и се хващат за работа. В стопанисваната от тях ферма, подпомагана от евросубсидии, се отглеждат кози, овце и 90 бивола. А произвежданите в нея еко сирена, катък, кашкавал и прочие вкусотии се продават в манастирското магазинче.

През последните години предприемчивото братство успява да привлече стабилно европейско финансиране и дарения, включително и най-вече от именития банкер в изгнание Цветан Василев, който се води ктитор. Текат ремонти, издигната е камбанария, построена е нова църква, възстановява се старата. А иначе многовековна и изпълнена с поврати е историята на Гигинския манастир.

Основан е още през XI-XII век. По време на османското иго тук се помещавало килийно училище. През XVIII век обаче е опожарен от турците, за да възкръсне по-късно благодарение на група монаси от Хилендарския манастир на Света гора. С помощта на местните свещениците издигат килиите, стопанските постройки и старата еднокорабна църква.

В първите години на соца в светата обител били заточавани враговете на „народната власт”, а по-късно се трансформира в пионерски лагер. В даден момент рушащите се килии запустяват и се превръщат в… обор.

Чак в края на 90-те години духовната дейност на Гигинския манастир е възобновена. Тогава започва възстановяването на стопанството и връщането на конфискуваните имоти. В наши дни светата обител е приказно красиво място за уединение и търсене на път към себе си и Бога.

Пътешествия без край . Венета Николова