На планина като на море – язовирите на България

Над 30-тина са по-големите язовири и водоеми в България. Тези „вътрешни морета” се разстилат в някои от най – красивите кътчета на нашата татковина.

Без значение дали ще изчакаш по-топлите дни, за да опънеш палатка на самия бряг или ще отседнеш в някое от новите вилни селища, изникнали ненадейно до водната шир – почивката на язовир си е незабравимо преживяване. Защото забавления и изненади не липсват!

С наближаване на лятото все по-обичайна гледка стават опъналите въдица рибари. А водоемите ни буквално бъкат от  костур, каракуда, червеноперка, шаран и други  сладководни екземпляри. Те се придвижват на цели пасажи близо до повърхността на водата,  подобно на сребристи воали, окъпани в слънчеви лъчи.

Приятно е да обгърнеш с поглед синкавата шир на язовир „Копринка”, в която се оглеждат заснежените първенци на Балкана. На дъното му,  от близо 2000 години, лежат останките от древния град Севтополис.

Може да похапнеш прясна риба в крайбрежните ресторанти или да се поразходиш на язовирната стена, където за целта е обособена приятна алея.  Оттам като от птичи поглед се разстила гледка към планинските върхове и близкия Казанлък.

Много язовири вече си съперничат с Черноморието по отношение на водните атракции, предлагайки възможности за сърф, ветроходство, гребане, водни ски, водни пързалки и пр. Хората ги предпочитат заради запазената природа, чистия въздух и  пикниците на открито. 

Такъв е случаят с язовир Доспат в Родопите, който се наложи като топ дестинация за привържениците на "езерния туризъм" и почитатели на въдицата . Със своите 1 200 м. надморска височина това е най-високо разположеният язовир в България.

Заобиколен е от гори от смърч и бял бор, а по планинските склонове, които се спускат стремително към бреговете му, са накацали кокетни хотелчета и вили за отдих. През последните години популярност набира град Сърница и крайезерните селища, потънали сред пищна зеленина.

В южния дял на Родопите пък се  разгръща Въча. Тюркоазените му води се притискат в подножието на отвесни планински склонове, а  високо над него лъкатуши тесен автомобилен път. Мястото е все още незасегнато от масовия туризъм, а малкото рибари, които се отбиват тук, се радват на богат улов.

 Въча  гъмжи от представители на почти всички сладководни видове, които виреят в нашите географски ширини. Носят се слухове и за плуващи край стените му сомове – чудовища, тежащи над 80 кг. Рибари разказват за странните мустакати гиганти, които по здрач имали навика ненадейно да изкачат от дълбините на язовира в търсене на нещо за хапване.

Спретнат туристически комплекс, надвесен над огледалната му повърхност, привлича вниманието с просторната си тераса. От притихналите възвишения на Родопите долита свеж полъх и сякаш нищо не може да наруши обзелото те усещане за безтегловност и ведрина...  

А какво да кажем за яз. Йовковци в Еленския Балкан, който осигурява питейна вода на близкия град Велико Търново и за симпатичните села, разпръснати наоколо ? Навсякъде тук ще откриеш чудесни бази за отдих, да не говорим за гъмжилото от сладководни риби – неустоима радост за въдичарите.

И още едно уютно местенце за въдичарите - язовир Дъбинка край Враца. За жалост преди повече от година водоемът е бил отдаден под наем на някаква фирма.  След бурни протести на местната общност обаче арендаторът е принуден да предостави право на хората да мятат въдица на воля в недотам чистите язовирни води... Условието е единствено да притежават риболовен билет.

И други малки и големи язовири на България, заобиколени от стръмни планински зъбери, или от плавно спускащи се към бреговете гори, разпалват фантазията на пътешественика. Достатъчно е да разгърнеш картата на България и да избереш  накъде да се отправиш следващия път!

Венета Николова . Пътешествия без край