Елена е град, обвеян с носталгия

Усещане за непреходност витае из малкия, потънал в зеленина провинциален градец, където миналото удобно се е настанило и сякаш не ще да си тръгне.

Някога, в незапомнени времена, сред девствените гори на Балкана се извивала обрасла с трънаци пътека, свързваща разпилените из планинските дебри селища. По горския път веднъж преминало сватбено шествие, начело с хванатите за ръка младоженци Елена и Самуил. Ненадейно на мястото на днешния град Елена сватбарите били нападнати от банда свирепи разбойници. Женихът бил жестоко посечен, а невестата намерила смъртта си след като отказала да пристане на главатаря. От скръб по загиналите си рожби, неутешимите родители се преселили тук, сред северните склонове на Стара планина и основали село, което нарекли на трагично загиналата Елена.

Снимка:В.Николова

Това е легендата за основаването на днешния град Елена. За пръв път за него се споменава в документи от XVI век, но се предполага, че е възникнал много по-рано. По време на турското робство бежанци от цялата страна търсят убежище от нашественика сред труднодостъпните пазви на планината, където се намира днешния град Елена. Сред местното население имало и много болярски фамилии, прогонени от близката старопрестолна столица Велико Търново. Така с течение на вековете разпръснатото сред планинските чукари селище се разраства, превръщайки се в модерен за времето си град. Подобно и на други населени места у нас, Елена има превратна история, изпълнена с моменти на възход и на трагични обрати.

Снимка: В. Николова
През лятната ваканция в двора на местното основно училище се сушат ... ябълки

Градът претърпява няколко пожара. В началото на XIX век е бил почти унищожен от кърджалиите. По-късно, по време на Руско-турската освободителна война, голяма част от културно-историческото му наследство било унищожено. Но до наши дни са съхранени и някои ценни архитектурни паметници. Интересното е, че Елена е имал градски облик още в началото на XIX век, т.е. много преди да бъде официално обявен за град. Още тогава улиците му  били застлани с каменна настилка или т.нар. калдъръм, а жители се радвали на една твърде авангардна за времето придобивка – улично осветление с петролни фенери. В централната част била изградена и сложна водопроводна система.

Снимка: В.Николова

Към средата на XVIII век Елена се налага като проспериращ занаятчийски център, а местните започват да строят масивни къщи с разчупени форми. Това е времето на българското Възраждане, когато културата, изкуството и образованието тук преживяват истински разцвет. От тази епоха са и част от съхранените до наши дни къщи на града.

Снимка: В. Николова

Отбий в най-старата църква на Елена „Св. Никола” от  края на XVІ век. През 1800 година тя е била опожарена от кърджалиите, а 4 години по-късно е била възобновена в сегашния й вид само за 40 дни със средства на заможни еленчани, тайно и без разрешението на турските власти, разбира се. Църквата  „Св. Никола” е изписана с над 1600 образа. В съседство пък се издига  още една фантастична църква -„Успение Богородично” от 1837 г. До Освобождението това било най-големият християнски храм в цяла Северна България. И в момента той продължава да е действащ.

Снимка: В. Николова

От старите чешми на Елена клокочи бистра, ледена вода. А зад обраслите с бръшлян дувари се крият цветни градини, потънали под сянката на натежали от гроздове асми. Разходката уличките на Елена ще те отведе до един от туристическите символи на града – Даскалоливницата, строена в далечната 1843 г. 

Снимка: В.Николова

Става дума за едно от първите т.нар. класни училища у нас, изиграло и ролята на първия български педагогически институт за подготовка на учители. Оттам и името „Даскалоливница” т.е. място за леене на даскали. На всеки кръгъл час в Елена отеква камбаненият звън от старата 26 метрова часовникова кула. Вече близо 200 години часовникът й отмерва неумолимия ход на времето, белязало с безпогрешния си отпечатък всеки кът от обвеяния с носталгия град. БНР

Венета Николова . Пътешествия без край