Рисунки на 8 хиляди години красят стените на Магурата

Снимка : В. Николова

Защитената от ЮНЕСКО забележителност е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Но това, което я прави уникална са древните рисунки по стените й. Най-старите са на 8 хиляди години.

Тези великолепни образци на праисторическото изкуство са едни от най-ранните в Европа и нямат аналог в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров.

Това е и една от най-големите български пещери, с обща дължина почти 3 км. Благоустроена е със съответните стълби, наблюдателни площадки, парапети и пр., така че е лесно достъпна за туристите. За да опознаеш поне частица от потайностите й, ще са ти необходими поне час и 40 минути. Толкова продължава обиколката на пещерата. Специален гид отвежда посетителите до най-съкровените й кътчета. За да стигнеш до тях, обаче ще трябва да преминеш  през тесните процепи и тунели, свързващи отделните галерии. А там те очаква приказна картина, изваяна от природата в продължение на милиони години.

Снимка : В. Николова

В полусянката на прожекторите, сталактити, сталагмити и сталактони придобиват формата на хора, животни и митични чудовища, които изпълват Магурата с одухотвореното си присъствие. Най-големият сталактон е висок около 20 м., а диаметърът в основата му е 4 м. Друга забележителност в Магурата е „Падналият бор” . Със своите 11 метра дължина и 6 метра дебелина това е най-големият сталагмит в изследваните до момента пещери у нас. Господарят на Магурата е прилепът, който населява непрогледния й мрак в компанията на различни животинки от рода на многоножките и други подземни безгръбначни. В пещерата са открити и останки от пещерна мечка, див кон и пещерна хиена с внушителни за съвременните ни представи размери. Тези отдавна заличени от лицето на Земята видове са били съвременници на първобитните хора, които обитавали дълбините на Магурата в продължение на няколко хилядолетия.

Снимка : В. Николова

Първите следи от човешко присъствие тук датират от 8 хиляди години преди Христа, т.е. още от епипалеолита, който предхожда неолита . Хората са населявали пещерата до ранно-бронзовата епоха. Следи от първобитни жилищата са открити в най-голямата зала, т. нар. Триумфална зала. Там са запазени забити в земята дървени колове на разстояние 25 см. един от друг. Коловете са преплетени с пръти и са измазани с глина, примесена със слама. 

Снимка : В. Николова

Във всяко жилище е имало пещ, която е използвана за изпичане не само на месо, но също така и на керамични съдове. За това свидетелстват откритите фрагменти от паници, гърнета, чаши с дълги дръжки и пр. Интересни са и находките на първобитни оръдия на труда, с които са си служели нашите предци. Те са изработени от кремък, камък и рог от елен. Сред тях са и ръчните мелници за смилане на зърното, представляващи два камъка, които се триели един в друг до получаване на брашно.

Снимка : В. Николова

Наред с първичния инстинкт за самосъхранение и за продължаване на рода, древните хора изпитвали присъщия човешки стремеж към творчество и красота. Потребността им да общуват със заобикалящата ги среда е намерила израз в създадените от тях рисунки по стените на пещерата. В култовите сцени жените са изобразени в по-голям ръст от мъжете, защото това било времето на матриархата. Абстрактните скални композиции изобразяват ежедневния бит на древния човек, както и примитивните му представи за устройството на света. Изображенията са от различни епохи. Най-старите са от преди 8 хиляди години. От стените на „Галерията с рисунките” ни гледат танцуващи женски и мъжки фигури, ловуващи мъже и маскирани хора, които участват в непонятни за нас ритуали. Вниманието на посетителя е приковано и от чудновати „шахматни пана”, както и от невероятното разнообразие от праисторически животни и растения. 

Снимка : В. Николова

И над цялото това фантастично шествие от хора, животни и геометрични фигури, греят изображенията на слънца и звезди. Сред тях се откроява и т.нар. „Слънчев календар”. Според някои учени рисунката изобразява годишните времена. Въпреки изминалите хилядолетия, скалните изображения са толкова живи и добре запазени, че човек има чувството, че са току-що сътворени от ръката на примитивния художник. Причината, според учените е, че те са правени с тор от прилепи, който е богат на фосфор и ги е съхранил и до днес. Не случайно рисунките са релефни, защото варовикът около тях е ерозирал, а торът от прилепи ги е запечатал  во веки веков ! БНР

Венета Николова . Пътешествия без край


#пещера  #Магурата  #първобитните_хора