Ичера е за ценители на старините и на дивата природа

Снимка : Венета Николова

На пръсти се броят населените места у нас, които все още не  са обезличени от масовия туризъм и от неуместното строителство. Ичера е едно от тях. 

Разпръснато след суровите хребети на Сливенския Балкан, селото е terra incognita за мнозина. А това може само да радва онези от нас, които търсят уединение сред  уюта на типичните ни старинни селища. Тесният автомобилен път лъкатуши сред планинските пушинаци край коритото на р. Луда Камчия. Сетне се промушва през сенчеста борова горичка и внезапно завива вдясно. И ето ни центъра на Ичера.  

Снимка : Венета Николова

В ранния есенен следобед  селото, наброяващо едва 250 постоянни жители, пустее. Хората са се изпокрили по домовете си, тук-там припкат свободни  козички, наблизо долита екот на майсторски чук. По стръмните сокаци, виещи се нагоре в планината, срещаме семейство англичани с туристически гид в ръце. След кратък разговор разбираме, че гостите са отседнали в един от тукашните фамилни хотели и възнамеряват да останат за няколко дни. За  Ичера разбрали от техни приятели, които посетили селото миналото лято и  били очаровани от гостоприемството на домакините им и запазения дух на селото.  

Снимка: Венета Николова

А днешният облик на Ичера е от средата на 19-ти век. Характерно за къщите му е, че са целите обковани с плътна хоризонтална обшивка от дъбови дъски. Впечатление правят големите дървени чардаци и схлупените керемидени покриви. Липсват характерните за други места в България пищни дърворезби и орнаменти, но затова пък стаите са просторни и разположени така, че слънцето да ги огрява през целия ден. Защото зимите в Сливенския Балкан са студени. Дори  през лятото вее прохладен ветрец и ще ти се наложи да облечеш връхна дреха. Затова пък въздухът в Ичера е кристален, пропит с дъха на борова гора, диворастящи билки и гъби.  

Снимка : Венета Николова

Ичеренските къщи са обковани с хоризонтална обшивка от  дъбови дъски

А Луда Камчия, която къркори наблизо, бъка от риба и от речни раци. Подходящо приготвени, те се превръщат в чудесно мезе за виното, което се лее в изобилие в тукашните механи. Освен това домакините ти постоянно ще те изкушават с домашно приготвени вкусотии. За закуска ще ти предложат т.нар. „циганички” – мекици, поднася с пудра захар или с балкански медец, тяхно производство. 








Чужденците пък били най- върлите почитатели на ичеренската бобена чорба -  съчетание от свеж вкус на домашно отглеждани зеленчуци и аромата на горски диви треви. Могат да ти предложат да те качат на писана магарешка каручка, за да те  разведат из селото. Няма как да не се спреш пред живописната селска църква „Св. Димитър”, построена през  1842 г. Камбаната й е толкова голяма, че местните разказват как навремето десет души не могли да я вдигнат с въжета и им се притекли още хора на помощ. Препоръчвам  ти да си наемеш планинско колело и да отскочиш до близките селища Котел и Медвен.  

Снимка : Венета Николова

Ако не си падаш по планинските излети, можеш да разпускаш 
край местния басейн

Ичера е близо до границите на природен парк „Сините камъни”, включен в европейската екологична мрежа „Натура 2000”.

Една от атракциите в него е наблюдението на т.нар. мършоядни птици, като например египетския лешояд. Преди време местни природозащитници изградили специална наблюдателна площадка за наблюдение на този застрашен вид . В околностите  ще зърнеш и представители на друг застрашени видове. Като например колонията скални орли, които обитават скалистите ниши на природния парк.

Снимки : Венета Николова

Легендата разказва, че в миналото, когато още сме се разпростирали на три морета,  Симеон Велики /893-927 г./ обичал да посещава този райски кът заедно с придворните си, за да ловува и да се наслаждава на красотите на Балкана. Не случайно и до днес село Ичера е известно като „Царската одая”. Решиш ли да отседнеш тук,  и ти ще се почувстваш като VIP персона. В хотелчетата на Ичера ще те посрещнат по царски. А непокътнатата природа на планината ще радва очите и душата ти – привилегия само на онези, които имат сетива за красивото и непреходното.

Венета Николова .  Пътешествия без край