България на вкусовете и ароматите или бг радости за душата и небцето

Неповторимият мирис на печени чушки, носещ се по улиците на малки и големи градове с наближаването на есента, тръпчивият аромат на домашна сливова или гроздова ракия, които вървят ръка за ръка с шопска салата, божественият дъх на ликьор или сладко от рози, апетитното ухание на току-що изпечена баница и, разбира се, неотменната миризма на мешана скара…

                                         

                              Click on image to open Gallery

За традиционната родопска кухня, която е вкусна, здравословна и питателна виж Тук:

Всички тези аромати са типични за България и разпалват фантазията на поогладнелия от разходки и впечатления пътешественик, желаещ да изненада небцето си с нещо приятно.

Маркетингово проучване, сочи, че наред със спокойствието и красивата природа, чужденците ценят най-много традиционната ни кухня. И има защо! Разположена на кръстопът между Ориента и Запада в течение на вековете страната ни се е превърнала в средище на различни култури и етноси. А това  се е отразило и на кухнята й, обогатявайки я с изобилие от екзотични вкусове, примесени с типично нашенски подправки.

За жалост кюфтета и кебапчетата, шопската салата и пържените картофи, предлагани масово по курорти и заведения, далеч не изчерпват цялото ни кулинарно разнообразие. Така че, ако искаш да похапнеш вкусно, обилно и здравословно, отиди в някоя къща за гости на село, където ще опиташ домашни ястия, приготвени по стари рецепти и с екологично чисти продукти. У нас т.нар. гурме туризъм е на почит най-вече сред туристите от Франция, Испания и Италия. И както може да се предположи, маршрутите им не минават през пренаселените курорти, изобилстващи с фаст фууд заведения, капанчета за цаца и ресторанти с богато меню от азиатската и европейската кухня.

Адресът на типичния любител гастроном у нас е българското село. "Селският туризъм у нас е свързан с набиращия популярност гурме туризъм, затова препоръчвам на привържениците му да отседнат в някоя селска къща за гости” – обяснява Пеньо Иванов от А.Р.И.З – 7 /Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите/ и добавя:

„Там яденето започва още от сутринта, когато се прави специална закуска- може да има баници, мекици, може да има бухтички или тиганици с различни домашно приготвени сладка. А след това на обяд ще ви нагостят с различни видове супи от домашно отгледано пиле например. Приготвят се и превъзходни зеленчукови супи. И естествено, къде без нашенския свеж таратор през лятото! Въз основа на това, че България е традиционен производител на зеленчуци, могат да се приготвят безкрайно много ястия от зеленчуци. И не на последно място, на трапезата могат да се появят различни пълнени птици, печени и задушени меса… "  На село нещата са по домашному. Домакините имат време и фантазия да разнообразяват нещата. Могат да приготвят заквасени кисели млека и домашно приготвени сирена... Там менюто е наистина специално.

На места ще завъртят топящо се в устата чеверме което върви с пресни салати и люта домашна ракия. Или пък ще изпекат пълнено с ориз и дъхави треви крехко младо прасенце, отглеждано с любов и грижи в прилежащия към къщата за гости селскостопански двор. Само така човек може да бъде сигурен, че месото, което консумира, е от щастливо животно, т.е. то е чисто, без антибиотици, хормони и други вредни съставки, характерни за предлаганите в търговската мрежа продукти. А месото, в частност свинското, е на почит в националната ни кухня. Пеньо Иванов обаче препоръчва да наблегнем повечко на зеленчуковите ястия.

Тиквички, червени чушки, зеле, праз, лук, патладжан, домати, фасул и още цяла плеяда масово отглеждани у нас зеленчуци влизат в състава на ефирни суфлета, мусаки, миш-маши, гювечета, баници и други специалитети, изпълващи сетивата с незабравими усещания. Да не говорим за богатството от мерудии и подправки, които придават типичен нашенски дъх на ястията. Сред тях челно място заема чубрицата – царицата на българските подправки. Широко разпространени са магданозът, копърът и джоджанът, наложили се като задължителна добавка към супи и всевъзможни месни и зеленчукови манджи.

Венета Николова . Пътешествия без край