Дунавски импресии

© Снимка: Венета Николова

Българското и румънското дунавско крайбрежие 
са все още неизследвани от масовия туризъм.

Пътешествието по българо-румънския участък на Дунав може да се превърне в истинско приключение. Долното течение на реката, там, където бавните й води навлизат на територията на двете държави, превръщайки се в естествена граница между тях, е все още terra incognita за туризма. Крайбрежието е диво, обрасло с тръстика и пищна зеленина. За радост на орнитолози и „редови” туристи, влажните зони на Дунав са сигурни убежища на редки, застрашени в световен мащаб видове птици. А българският бряг е осеян със следи от старинни крепости и селища, преживели своя възход и разруха. 

Виж фотогалерия от българо-румънското крайбрежие на Дунав Тук

© Снимка: Венета Николова

В сравнение с българския бряг на реката, който е хълмист и населен с градове и селца, румънският е нисък и равен.

Това е едно от най-слабо урбанизираните кътчета на Стария континент, както и един от най-бедните и изостанали райони в рамките на Съюза. Прави впечатление, че румънският бряг е по-нисък и равен. Тук реката приижда до 20 км навътре към сушата, оформяйки на места пустеещи блатисти местности. Затова пък цяла поредица поотдалечени от брега градчета очакват посетителите си с широките си булеварди и със старите си, позахабени сгради във виенски стил, които се открояват на фона на сивия градски пейзаж от пост-социалистически панелки. Любопитство будят и едноетажните схлупени къщурки с клаустрофобично тесни дворове, приклещени плътно една до друга край автомобилния път.

© Снимка: Венета Николова

Водната електроцентрала на пролома „Железни врата”
е считана за едно от най-големите подобни съоръжения в Европа.
Зад него съзираме моста, свързващ румънския бряг на реката със сръбския.

Една от най-големите забележителности в тази част на поречието е проломът „Железни врата”. Тук, на границата между Румъния и Сърбия, последните възвишения на Карпатите плавно се спускат към равнината, за да се срещнат с водите на Дунав и да образуват най-голямата клисура в Европа. Следващата спирка на любопитния турист е Крайова – един от най-големите румънски градове с университет, в който се преподава българска филология, с летище и великолепен център с красиви над 100-годишни сгради, недокоснати от социалистическия архитектурен замах на Чаушеско. В град Калафат крайдунавският маршрут преминава на българска територия през чисто новия Дунав мост 2 и отвежда право в град Видин. Нашият бряг е по-висок, хълмист и потънал в зеленина. Тук почти всяко по-голямо населено място пази следите от старинна крепост или военноотбранителна система, издигнати още от римско време. Във Видин няма как да не съзреш импозантния силует на разположената край реката средновековна крепост Баба Вида – най-голямото подобно съоръжение от тази епоха, съхранено по нашите земи. „С приятелката ми идваме от Румъния, където посетихме няколко природни резервата” – казва младият французин Валери и добавя:

„От това, което видяхме и от упътванията на гида разбираме, че Северозападна България и дунавското ви крайбрежие са още по-диви и предлагат красиви природни картини. Разбира се, всичко зависи от това какъв туризъм практикуваш. За хора, като нас, които търсят досега с природата, тук е рай!”.

© Снимка: Венета Николова

В района на Белоградчишките скали има добри условия за велопреходи сред красивите скални образувания. 

И наистина, крайдунавската част на Северозападна България таи приятни изненади. От двете страни на автомобилния път, недалеч от речните брегове, като декор от фантастична кинопродукция, се издигат Белоградчишките скали – едно от чудесата на българската природа. Поредица от маршрути сред скалните образувания, както и възможности за велопреходи, ще те откъснат от сивото ти битие и ще те накарат да обикнеш този недокоснат от цивилизацията кът. Но решиш ли да продължиш по тясното разбито шосе, което лъкатуши край реката и отвежда до българските градове Никопол и Свищов, се приготви за дълго пътешествие, пропито с меланхолични пейзажи. Някогашните крайречни селца, бликащи от живот и детска глъч, сега пустеят, а обезлюдените къщи с изтърбушени прозорци и покриви са оставени на произвола на равнинните ветрове и забравата.

© Снимка: Венета Николова

Катедралният храм „Св. Троица” в Свищов е дело на известния ни възрожденски майстор-строител Кольо Фичето.

В Никопол непременно се качи в местността Калето, където са разпилени останките от т.нар. Шишманова крепост, свързана с един от най-трагичните моменти в българската история – падането на България под Османско робство. През 1395 г., след тежки боеве, крепостта е превзета от поробителя. Крайречното пътешествие ще те отведе и в Свищов. Университетският град ще те спечели завинаги с красивата си архитектура, типична по-скоро за западноевропейските дунавски градове и с необичайното за тези ширини младежко оживление. Но може би най-живописното кътче по поречието на Дунав е каньонът на река Русенски Лом с причудливите, огласени от птича песен скални образувания и разпръснатите в подножието им селца и къщи за гости. В миналото скалните ниши край село Иваново били използвани като свети обители от заселилите се в района монаси, завещали ни десетки скални параклиси, манастири и килии.

Приятна изненада е и Тутракан. Разположен сякаш на края на света, крайбрежният градец е запазил някогашния си дух на рибарско селище. Единственият по рода си Музей на дунавския риболов и лодкарство, обширният, потънал в цветя крайбрежен парк и прословутата тутраканска рибена чорба са само част от туристическата мозайка на района. Колоритен щрих към нея добавя и биосферният резерват Сребърна, разположен на „Via Pontica” – един от главните миграционна пътища на птиците, прелитащи над Стария континент. Радка Терзиева от Информационния център на резервата разказва:

„90 вида птици гнездят постоянно в този резерват, 90 вида създават и отглеждат малките си птичета, а общо 220 вида са регистрирани тук, като повечето се спират временно, преди да продължат на юг. Доста посетители имаме. Тази година посрещнахме около 11 хиляди туристи. Идват българи, чужденци… Дори имахме африканец, който заяви, че тук се почувствал като в родната си Африка!”.

© Снимка: Венета Николова

Басарбовският скален манастир в долината на река Русенски Лом,
 който води началото си от Второто българско царство (XII-XIV в.),
 е една от най-посещаваните забележителности в района.

Мерки за съживяването и популяризирането на българския и румънския участък на Дунав се предприемат по линия на редица европейски проекти. Сред тях е и т.нар. „Обща стратегия за устойчиво териториално развитие на трансграничния регион Румъния-България”, чийто подизпълнител е Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ). Една от идеите е да се начертаят и популяризират туристически маршрути в този живописен кът, недокоснат от глобализацията, който има какво да предложи на хора с широко отворени сетива за красивото и стойностното.БНР

Венета Николова. Пътешествия без край